Описание на кожена миценаструм
Плодовото тяло има сплескано-сферична или просто сферична форма, понякога може да бъде яйцевидна или удължена. Диаметърът на кожестата миценаструма е 5-10 сантиметра. В основата има дебел заострен мицел, плътно покрит със зърна пясък. С течение на времето на мястото на нишката се появява туберкулоза.
Външната обвивка на плодното тяло е тънка, първо бяла, после жълта и дори по -късно сива. Когато гъбата узрее, кожата се разпада на люспи и пада. Ендоперидиумът при младите гъби е месест, дебелината му достига 3 мм, след което е корков и чуплив. Горната част на ендоперидиума се напуква в лобовидни части с неправилна форма. Цветът на ендоперидиума е пепелявокафяв, оловно сив или светлокафяв.
Спорите са елипсоидални или сферични, брадавични. Цветът на спорите е светлокафяв. Спорен прах с маслинено кафяв цвят.
Кожите наподобяват бели топки, които бързо пожълтяват и се напукват отвън. Под пукнатините се вижда месото с мръсен маслинен цвят.
Разпространение на кожани
Кожен миценаструм расте в гори, пустини и се среща и на пасища и на други места. Най -често тези гъби могат да бъдат намерени в евкалиптовите горички. Кожите предпочитат почви, добре наторени с оборски тор, азот и други органични вещества.
Това са сравнително редки гъби, те са редки. Кожестите плодове на миценаструм дават плодове от декември до март. Те растат главно в пустинни и полупустинни зони. Останките от миналогодишните плодови тела понякога могат да бъдат намерени през пролетта.
Таксономия
Родови синоними:
- Endonevrum Czern., 1845 г.
- Pachyderma Schulzer, 1876, ном. нелегален.
Синоними на Mycenastrum corium (Guers.) Desv., 1842:
- ≡ Lycoperdon corium Guers., 1815basionym
- Scleroderma corium (Guers.) L. Graves, 1830 г.
- ≡ Sterrebekia corium (Guers.) Fr., 1849
- = Bovista spinulosa Peck, 1879 г.
- ≡ Mycenastrum spinulosum (Peck) Пек, 1881 г.
- ≡ Scleroderma spinulosum (Peck) De Toni, 1888 г.
- = Bovista suberosa Fr., 1829
- ≡ Endonevrum suberosum (Fr.) Czern., 1845 г.
- ≡ Lycoperdon suberosum (Fr.) Bonord., 1857 г.
- = Mycenastrum beccarii Pass., 1875 г.
≡ Scleroderma beccarii (Pass.) De Toni, 1888 г.
- = Mycenastrum chilense Mont., 1843 г.
- Scleroderma chilense (Mont.) De Toni, 1888 г.
- ≡ Sterrebekia chilensis (Mont.) Fr., 1849
- = Mycenastrum clausum Schulzer, 1877 г.
- = Mycenastrum corium f. Sterlingii Lloyd, 1902 г.
- = Mycenastrum corium var. кара-кумянум Сорокин, 1884 г.
≡ Склеродерма кориум вар. kara-kumianum (Сорокин) Де Тони, 1888 г.
- = Mycenastrum leptodermeum Durieu, 1848 г.
Pt Склеродерма лептодерма (Дюрие) Де Тони, 1888 г.
- = Mycenastrum olivaceum Cooke & Massee, 1887 г.
≡ Scleroderma olivaceum (Cooke & Massee) De Toni, 1888 г.
- = Mycenastrum phaeotrichum Berk., 1843 г.
≡ Scleroderma phaeotrichum (Berk.) De Toni, 1888 г.
- = Mycenastrum radicatum Durieu, 1849 г.
≡ Scleroderma radicatum (Durieu) De Toni, 1888 г.
- = Pachyderma strossmayeri Schulzer, 1876 г.
- = Scleroderma geaster var. socotranum Henn., 1897 г.
Биологично описание [| код]
Плодовото тяло е сферично или неправилно, с диаметър 4–20 cm, с набръчкана основа. Екзоперидиумът е месест, след това хартиен, бял, с възрастта се разпада, оставайки на повърхността под формата на отделни люспести парчета. Ендоперидий с дебелина около 2 мм, твърд, по -тъмен, напукан на неправилни парчета или лобове под формата на звезда.
Глебът е белезникав, с приятна миризма, по-рано става зеленикаво-жълт, в зрели гъби е маслинено-зелен и маслинено-кафяв или тъмнокафяв. Capillicum със спиновидни издатини, с дебелина до 12 микрона, хиалин, с амилоидна вътрешна стена.
Спори с диаметър 8,5-12 микрона, сферични, покрити с брадавици и мрежи, жълтеникавокафяви, амилоидни или декстриноидни.
Ядлив е в ранна възраст, не изисква предварително варене и се използва пържен.
Ядливост на кожеста миценаструма
Кожестата миценаструм е добра годна за консумация гъба, но това се отнася само за млади плодови тела, които имат твърда бяла плът. Вкусът на кожанов се приравнява на пържено месо.
Сходството на кожата с други гъби
Всички представители на рода Mitsenastrum се характеризират със сферични плодни тела, които с възрастта стават сплескани. Също така всички те имат характерна нишка, която се откъсва, когато гъбата узрее и остава само един туберкул, така че кожата може да бъде объркана с всякакви гъби от този род.
Необходими мерки за опазване на гъбите
Тъй като кожестата миценаструм е доста рядка гъба, са необходими мерки за защита. Трябва да се организира търсене на нови находища, които да бъдат включени в защитените природни зони. Освен това трябва да се следи състоянието на съществуващите популации. Препоръчва се източносибирските щамове да се съхраняват в колекцията от международни чисти култури.
